Станах вече на 21. Карах водно колело в центъра на София, пусках розови цветчета във водата, докато слънцето залязваше спокойно някъде на запад. Това май беше единственото наистина хубаво нещо, което ми се случи през деня. Имах тежък разговор, тежки предположения…
И хубав подарък получих 
Освен това разбрах, че най-добрият ми приятел пристига в България тия дни, а това може само да ме радва.
Написах важната си курсова работа с огромно отегчение, но не съжалявам. Егати, това тук наистина в дневник ще се превърне.
Влюбвам се. Мисля за него. Той, разбира се, дори не подозира, макар да сънувах нощес точно обратното… Той дори не разговаря с мен. Той е високомерен, направо кошмарен. Но се влюбвам.
Вървя пеша по най-дългата квартална улица, слушам зверски тъжна музика, а сърцето ми подскача от вълнение. Не се разстройвам трудно напоследък. А тестове тепърва предстоят. В следващия постинг вероятно ще се наложи да обясня.
Ако страдах от циклофрения – сега щях да бъда диагностицирана с маниен епизод. Аз си знам какво означава това.
