Това не е първият ми постинг в света на блоговете.
Днес в студиото беше топло, гласът ми – изтощен. Щях да си докарам проблем с гласните връзки, но успях да се преборя. По същия начин, по който се боря с идиоти. С колеги-идиоти. Малко са, но достатъчно.
По въпроса за музиката – вдъхновението ми идва от прилив на нови чувства. Към един определен някого. Вероятно и те ще спрат след време, а гласът ми отново ще бъде готов да поеме височината на тези тонове. Въпросът е, че не съм сигурна дали този път си струва, дали ще имам търпението да преодолея собствените си страхове. Не искам да се губя отново в безумието на мислите си.
По въпроса за музиката – всичко е много сълзливо напоследък и вероятно ще остане така до края на месеца.
Пиша ден преди да навърша 21. Все по-често искам да съм по-малка.
Тогава поне празнувах рождените си дни, получавах подаръци. Утре ще получа изпит, няколко срещи, един запис и безброй тревоги.
По въпроса за музиката – днес разбрах, че на него тя също не му е безразлична. Дали това не е знак?
